Устрем,в очите пламък.
Жажда,сърце от камък.
Атака,вопъл кратък.
Смърт,болка без остатък!

Това е той,въка,залегнал в мрака,
стои и дебне,вечно чака.
Със залеза в очите му изгрява,
таз унищожаваща жарава.

Болката е чуство непознато,
ледът по ценен е от злато.
Убиеца глава пред нож не скланя,
дори и мътъв,пак убил е той накрая.

Не си спомня дом и дечурлига,
това е болка,слабост,гняв!
Това е устрема с които жертвата застига.
Това е начина да си корав!

Дали с вълк или си агне,
сам избираш и страдаш от това.
Да бъдем вълци и да останем живи,
или агънца с пречупени рога.

Това не е дилема,а консенсус!
Живота ни устроен е така!
Да бъдем гонени,и дебнати,
веднъж научени да скланяме глава.

Да бъдем силни се налага,
но вълците във нас са мъртви.
Борбата жестоко ни излага,
на консенсуси безброи..
                          ... за нашата глава.

С очите вперени във мрака,
на безнадежната ни пустота,
седим,чакаме си знака,
да оцелеем без вина.

Това не е живот,ни орис!
Наказание по-скоро е това!
Бъди добър и честен,но със силна воля...
Ако искаш да запазиш своята глава...